бТВ, „Тази сутрин”

 

Водещ: Продължаваме сега с една любопитна тема. Застрашен ли е последният общински бик в Панагюрско? Самецът живее в село Поибрене и изпълнява успешно служебните си ангажименти към местните крави. Издръжката му обаче се оказва тежко бреме за кметството, защото разходите за бичето излизат една четвърт  годишния бюджет на селцето. Жителите на Поибрене обаче са твърдо решени да спасят животното. Вижте повече за драмата на бика Йото от Антон Хекимян и оператора Борис Пинтев.

Репортер: Преди пет години назначават Йото на длъжността общински бик. За това време животното се доказва като професионалист, съвестно изпълнява служебните си задължения и дарява живот на десетки телета в селото и местността. Галина, Пенка, Станка, Желка и още трийсетина крави от селото се виждат с Йото поне веднъж годишно. Една среща с бичето струва пет лева.

„Сутрин, вечер и нощеска да я подръка. Ми защото ние нямаме лекар в селото. Като кравата се е разгонила трябва лекарят да е в момента тука, за да може да я заплоди”.

Йото работи по всяко време на денонощието. Въпреки това годишно припечелва по 150 до 200 лева. Заработената сума обаче заминава за община Панагюрище. Издръжката му остава на селския бюджет. За година Йото поглъща над 2000 лева от десетте хиляди, с които разполага Поибрене.

„Хиляди проблеми ни се струпаха. Ако махнем и бика, е още един удар. Свикнали сме си с него, никога не е било селото без бик. И затова така, като споделих с двама-трима, че не можем да го издържаме, че трябва да го махнем, малко криво им стана и аз, да не ги наранявам, стискам зъби и...”

За изхранването на Йото са нужни поне три килограма фураж на ден. Често обаче бичето замръква само на слама. От кметството пък пестят пари за гледач и с тази задача се е заел доброволно Илия.

Йото знае, че когато Илия е тук, ще има и храна.

Как се избира бик?

„Да има външен вид. Снага да има, нещо, да изкара теле по-хубаво”.

„Аз понякога си правя хумор като казвам, че ние сме единствените сигурно, които издържаме фирма, която е губеща постоянно. И знаем, че на следващата година пак ще е губеща”.

Репортер: Един от вариантите е хората, които имат нужда от Йото да го гледат на ротационен принцип.

„Няма заделено перо някъде, например в общината Панагюрище за бика в село Поибрене. Донякъде се гордеем, че ние сме пък единственото село в цялата община с такова животно”.

Репортер: Освен, че хората обичат бичето, привързани към него са и трийсетината местни крави.

„Еми нужен е. Щом има крави в селото, нужен е. Това (...) моята, Галина се казва моята крава”.

Репортер: Преди девет месеца леля Татяна усеща, че моментът е дошъл и води Галина при Йото. Сега Галина чака теленце.

„Кога съм я карала, кравата ми все се е заплодила. Е, добър. Добър любовник. Чакаш там, пък кога скокне, то не е да искаш...”

 „Не може крава без бик. Както е мъжът за жената, така е бикът за кравата. Тя кравата и жената си приличат. В много отношения се равняват едно на друго. Тя и кравата носи девет месеца, както жената”.

„Е, друго е хората, друго е стоката. Стоката е един път годишно”.

„Кравите като се оплодят , ходят само веднъж при него в годината, доколкото при хората по цял ден може да са”.

„Когато си искат”.

„Да, когато си искат, виж как знае детето. Ти мен питаш”.

Репортер: Засега съдбата на Йото остава между два кантара – този на местната хазна и този на месаря.

 

трогнат съм от репортажа. съдбоносен за родината и местното население (панагюрище де)

смей се ти, смей се, ама знаеш ли на орицата какво им е тежко. няма бик - няма теленца, ей. а този и работен хахахах "Йото работи по всяко време на денонощието", ша знайш. не е шега работа това хахаха