Въведение. Какво е кулура и субкултура


Субкултура (суб- и култура) нов. Произведения на изкуството без художествени качества.[1]   Субкултурата, което означава дефакто под-култура, частична култура, в социологията, антрипологията, културологията представлява група от хора с различен тип поведение, вярвания, които ги оразличават от общата и широка кулура на мнозинството, от която те иначе са част. Субкултурите може да се различават заради критерии като възраст, раса, етническа принадлежност, калас, пол. Категориите, които отличават субкултурите от общата култура, включват естетически, религиозни, работни, политически, сексуални или комбинация от посочените фактори. Субкултурите често се определят чрез тяхното противопоставяне на ценностите на по-широката култура, към която те принадлежат, въпреки че тази дефиниция не е универсално призната от теоретиците. Членовете на определена субкултура обикновено показват принадлежността си към нея чрез отличителен и символичен стил. Ето защо изучаването на дадена субкултура често включва изучаването на символиката в дрехите, музиката или други отличителни черти на членовете й, както и начина по който членовете на доминиращата култура интерпретират тези символи. Ако субкултурата се характеризира със системно противопоставяне на ценностите на доминиращата култура, тя може да се определи като контракултура. Идентификацията на субкултурите може да е затруднена поради присвояване на техния стил (особено облекло и музика) от масовата култура за комерсиални цели. Бизнесът често иска да извлече изгода от разрушителния апел на субкултурите в търсене на "готиното", което остава все така ценно при продажбите на всеки продукт. Този процес на културно присвояване често води до смъртта или еволюцията на субкултурата, докато членовете й възприемат нови стилове, чужди за доминиращата култура. Пример за такова присвояване е субкултурата на пънка във Великобритания, чиито отличителен (и първоначално шокиращ) стил на обличане е набързо присовен от масовата, пазарна мода след като медиите започват да се интересуват от субкултурата. Този цикличен процес осигурява постоянен поток от стилове и идеи, които могат да бъдат присвоени от доминиращата култура с комерсиална цел.   Популярната култура или още попкултура, масова култура е всъщност „народната” култура, популярна и преобладаваща сред широк слой от населението в дадено общество. Тя може да включва в себе си такива явления, както бит, развлечения (спорт, поп-музика), средства за масова информация, и т.н. Съдържанието масова култура е обусловлено от ежедневните произшествия и събития, стремежите и потребностите, съставляващи живота на преобладаващата част от населението (т. н. мейнстрийма). Предпоставките за формирането на масова култура са заложени в самото наличие на структура на обществото. Испанският философ Хосе Ортега и Гасет формулира известния подход по отношение на структуризацията по признак творчески потенциал. Тогава възниква представата за творчески елит, който естествено съставлява по-малка част от обществото, и от масата — количествено основната част от населението. Съответно става възможно да се говори и за култура на елита (елитарна култура) и за култура на масите — масова култура. В битието си хората обикновено се реализират в две условно разделени действителности - в света на официалното и регламентираното (в т.ч. образователен, професионален, семейно-брачен и пр.аспекти)и в света на неофициалното и неформалното (в т.ч.индивидуални вкусове и интереси, общуване в приятелския кръг, участие в различни игри и др. аспекти). Преакцентуването само върху едната или другата действителност може да предизвика опасен дисбаланс и да не позволи същинското и ефикасно идентифициране на конкретната ситуация, изработването на надеждния анализ и в съответствие с него - вземането на мъдрото и резултатно решение. Голяма част от своя живот човек обикновено прекарва в борба между онова което изисква официалната, определена с правилници и наредби система и неофициалната система, в която също има правила и норми, но те са в съответствие с желани, родени "отвътре" принципи, които се спазват и следват доброволно. Във формалните отношения най-често действа принудата, а в неформалните - свободата, свободния избор, непринуденото поведение.   В труда си "Контракултурата" Умберто Еко характеризира явлението така: "Под субкултура ще разбираме съвкупността от културни образци, които отличават една обществена групировка в рамките на по-широка общественост, но които не обхващат цялостната културна дейност на човека".[2] Според други изследователи, субкултурата изразява различията в отделните групи на населението и е относително свързана културна система, представляваща възприетите и споделени от дадена група норми на държане, специфични начини на мислене и, че е частица от националната култура. Субкултурата е навярно най-доброто доказателство, че ние - хората, никога няма да се автоматизираме и формализираме докрай, че водещи мотиви в живота ни ще бъдат не само официално регламентираните процедури, но и личните пристрастия, емоциите, интересите, богатството от усещания, любопитството и способността да се привързваме към себеподобните или към вещите и идеите. Познаването й само би могло да подпомогне изграждането на цялостна представа за определена система или личност,както и да обясни редица девиации, дисонанси и особености в живота на организацията, фирмате и на общността.   Наред с всичко друго, изучаването и съобразяването със съответната субкултура е важно и поради изключително здравата спойка, която съществува между членовете на една или друга неформална група. Духът, който цари в нея е наситен с озона на одобрението и готовността за съвместни изяви; алтруизма и жертвеготовността; ентусиазма и въображението; приятелството и коректността. Доброто настроение, хуморът и нагласата за игра доминират в общността и не само, че не пречат на процесите, свързани с постигането на градивните цели, но и стимулират енергичността и усилията в действията по тяхното постигане. Следва да се съгласим с констатацията, че: "Като се отчитат разнообразието и силата на вътрешните напрежения във високосплотената група и степента на въвлеченост на членовете в нейните дейности, не бива да се учудваме на това, че тези групи пораждат "групов фолклор" и особени традиции,в това число и особен стил на живот, шеговити церемонии и награди, специални групови роли и дори - в отделни случаи - групов спорт."[3]   Причините за обособяването на малки общности най-често са душевните и физически сходства, приятното усещане от общуването, а също и непокорството, сюблимираното несъгласие с едни или други норми и правила, заповеди и разпоредби, организация и управление. Не е без значение и мотивът, че в една неформална група отделният служител, работник, член има възможността не само да слуша, но и да бъде изслушван; не само да изпълнява, но и да разпорежда; не само да повтаря рутинни, стереотипни дейности, но и да проявява творчество, свободомислие, въображение. Тъкмо либералният климат в спонтанно възникналата група в една или друга организация е най-голямото й очарование, предимство и достойнство. Това, обаче съвсем не означава, че неформалните групи игнорират дисциплината и реда. Често пъти в тях господствуват много по-строги, но реалистични и осъзнати норми на подчинение и съподчинение, отколкото и в най-съвършените (на пръв поглед) делови структури. Неформалните групи се схващат като балансиращи групи,които се обръщат срещу закостенели организационни предписания и се опитват да наложат свои собствени норми чрез отклоняващш се от официалните норми начин на поведение.Неформалните групи затова се разглеждат като източник на конфликти.       Субкултурни връзки съществуват дори в бизнеса, на работното място. Това показва, че и в деловия живот основно място заемат човешките мотиви и стремежи и че често пъти водещи са идеалните, а не материалните цели и стимули. Тенденцията към хуманизиране на бизнеса е обвързана именно с растящата роля на неформалните образувания във формалните организационни структури. Тези общности са в състояние да удовлетворят и професионаланите, и комуникативните, и екзистенциалните потребности на своите членове.   Групи от индивиди, чиито норми, представи и начин на поведение се отличават драстично от доминантната култура на мнозинството, формират субкултурните групи. Еднакви социодемографски признаци (социодемографски критерии), т.е. принадлежността към еднакви социални слоеве, подпомага образуването на субкултури. Те предлагат на индивида възможност за личностна идентификация (чрез разграничаване от доминантната култура), а също и поведенческа сигурност. Единното поведение в субкултури, а също и приемането на санкции, определят потребителското поведение и са силно повлияни от консумационното поведение. Типична форма на субкултури са така наречените Peer Groups. От субкултурите могат да се образуват анти-култури (алтернативни движения), които оставят следи в социалните промени. В дествителност съществува изключително важна разлика в самият начин на съществуване на "контракултурите" и "субкултурите", които поотделно и взети като социологически понятия са, разбира се, относителни определения на повече или по-малко строго обособени явления в социо-културния живот на даден тип общество. Нормално е да няма единна дефиниция на тези понятия, понеже те на първо място не само че не са просто термини, а и че са развиващи се и усложняващи се. В този смисъл позоваването на речници е по-скоро нещо като бледа скица, въвеждаща в темата.
  Субкултурите, тези спонтанно образувани групи, разполагат със много свои, лични отличителни белези, оразличаващи ги от останалите субкултури и най-вече от масовата култура. Това е основното-разликата им с другите. Те не са като тях! Всяка субкултура разполага със свои символи и стриктна организация. Езикът на субкултурите е едно доста интересно явление. И досега у нас все още битуват схващанията за т. нар. разговорен стил, в който жаргонът заемал важно място. Някои дори наричат разговорния стил „език“. Основната характеристика на жаргона продължава да бъде неговата експресивност, с която младите желаят да направят впечатление на околните. Тук става въпрос за езици, които предполагат наличието на различни светове за носителите им, които ги използват. Не са ограничени възрастово хората, които си служат с езиците на субкултурите Субкултурата, за разлика от антикултурата, няма за цел да премахне традиционните стойности в едно общество, а иска да разшири скалата на тези традиционни стойности. Обществото не е монолитна единица, то се състои от различни съсловия и именно тези съсловия формират различните субкултури. Маргиналните субкултури са много интересни за изследователите, тъй като техните носители се чувстват най-малко интегрирани в обществото като цяло.Към тях спадат примерно клошарите, на която субкултура никой не желае да подражава, защото това не е престижно. И поради тази причина такъв тип субкултура се определя като „маргинална“. Други маргинални субкултури са наркоманските общности, ромските общности, общностите с нетрадиционна сексуална ориентация. На практика се оказва невъзможно да проникнем сред една такава общност общността. Обратният пример — съществува явен стремеж да се подражава на субкултурата, която създават и в която съществуват българските политици, казва в едно свое интервю доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. „Тя започва да се превръща в своего рода норма, по отношение на която се отчита доколко един човек е успял в кариерата си и в благосъстоянието си. Следователно тя е белязана с признака „престижност“ и в никакъв случай не е маргинализирана като начин на съществуване, но се маргинализира като говорене.”[4] Говоренето на българските политици и обзорните политически предавания вече не предизвикван интересът на обществото. По-нататък в интервюто господин Георгиев изтъква един много красноречив факт „Но фактът, че радио „Веселина“ е второто по популярност радио в София след „Хоризонт“, е многозначителен и дава косвен отговор на моето любопитство.”
  Музиката, дрескода и аксесоарите са един от основните свързващи елементи в субкултурните общности. Музиката е много важна част от битието на всяка субкултура. Тя е крепителен, обединяващ елемент на нейните членове. Музиката има шумова природа, тя е предпочитано средство за затваряне, изолация в групата. Почти всеки музикален стил носи със себе си една субкултура и всяка субкултура носи със себе си определени музикални стилове. Нека сега направим един къде по-повърхностен, къде по-задълбочен преглед на съществувалите и съществуващите основни младежки субкултурите и да проследим тяхното развитие „по света и у нас”.
  „Твърде дълго нашето общество не забелязваше факта, че младежката субкултура съществува, и то не някъде там - на Запад, а у нас. По-точно казано, то не искаше да я забележи, може би защото така беше по-лесно, а може би защото рошавите младежи с протрити панталони, които се „друсаха" и „кофееха", по никакъв начин не можеха да бъдат напъхани в калъпа „всестранно развита личност". Разбира се, не може да се каже, че младежката субкултура няма своите сенчести страни, но за педагогическата дейност е нужно преди всичко тя да бъде анализирана, да се проучат механизмите на нейното функциониране и разпространение. Само на тази основа може да се намерят адекватни педагогически средства, чрез които да се противодейства. Направените анализи и изводи са дискусионни и по всяка вероятност ще предизвикат съмнения у много читатели. Авторът напълно съзнава това, но неговата цел не е да формулира „неоспорими истини", които по правило имат кратък срок, а да представи един поглед към проблема.”[5]

---

[1] Ал. Милев, Б. Николов, Й. Братков. Речник на чуждите думи в българския език. Пето издание, С., 2003 г., с. 728 [2] http://www.lstoykov.fashion.bg/lstoykov/book_comunic_1_6.htm   [3] Пак там [4] „Хоризонт“, „12 плюс 3“, 16 юни 2003 г., [5] Ивайло Тепавичаров, Младежката субкултура, С., 2000г.