Из  "Жътварят", Тери Пратчет

                                                       

Слънцето клонеше към хоризонта.

Най-преходните създания на Диска бяха мушиците-еднодневки, които едва успяваха да изкарат двадесет и четири часа. Две от възрастните прехвърчаха в безсмислен зигзаг над поточе с пъстърви и разговаряха за историята с някои от излюпените следобед.

-         Вече нямна такова слънце, както някога – подхвърли едната.

-         Така си е, няма спор. В добрите стари часове имахме хубаво слънце. Цялото жълто, а не с този противен червеникав цвят.

-         И беше по-виско в небето.

-         Аха, вярно си е.

-         И тогава какавидите и ларвите се отнасяха по-почтително към старците.

-         Самата истина! – разпалено потвърди втората мушица.

-         Като гледам, ако еднодневките се държаха по-прилично през последните часове, още щяхме да имаме свястно слънце.

По-младите слушаха с любезно мълчание.

-         Помня времето – обади се една от по-старите, - когато наоколо имаше поля докъдето ти стигне погледът.

Младите се огледаха.

-         Още има поля – подхвърли някоя от тях след учтива пауза.

-         Ама аз помня, че бяха по-хубави поля – остро добави старата мушица.

-         Ъхъ – потвърди връстничката й. – Имаше и крава.

-         Вярно! Вярно! Помня я аз оная крава! Беше ей там цели...четиридесет, може би дори петдесет минути. И беше кафява, ако не ме лъже паметта.

-         Няма такива крави през последните часове.

-         Изобщо няма крави.

-         А какво е крава? – попита една от новоизлюпените.

-         Видяхте ли?! – победоносно възкликна старата мушица. – Такива са те, новите ни поколения. – Помълча и додаде: - Какво правихме, преди да се заприказваме за слънцето?

-         Хвърчахме в безсмислен зигзаг – сети се за безпогрешно верния отговор млада мушица.

-         Не, преди това.

-         Ъ-ъ...Разказваше ни за Великата пъстърва.

-         Да, бе. Вярно. Пъстървата. Вижте сега, ако сте били добри мушици, хвъркали сте почтено в зигзаг насам-натам...

-         ...и сте почитали по-старите и по-умните от вас...

-         ...да, почитали сте по-старите и по-умните от вас, тогава накрая Великата пъстърва...

Хам.

Хам.

-         Да? – подкани една от младите.

Не дочака отговор.

-         Какво ще стори тогава Великата пъстърва? – неспокойно попита друга мушица.

Взряха се в разширяващите се кръгове по водата

-         Свято знамение! – отрони след малко някоя мушица. – Пмня, разказвали са ми за това! Великият кръг във водата! Трябва да е знамение от Великата пъстърва.

Най-възрастната от младите мушици наблюдаваше водата замислено. Започваше да проумява, че като най-старша от присъстващите вече има привилегията да хвърка най-близо до повърхността.

-         Разправят – горещеше се онази най-горе сред хвъркащата на зигзаг тълпа, - че когато Великата пъстърва те прибере преи себе си, отиваш в земя, изобилстваща на...на... – Еднодневките не се хранят. Мушицата се обърка. – Изобилстваща на вода – довърши смутено.

-         Знам ли... – промълви най-старата.

-         И там сигурно е чудесно – заяви най-младата.

-         Тъй ли? Защо ти хрумна?

-         Ами никоя още не е поискала да се върне оттам.

Много забавно и остроумно!

но и колко истини има. Книгите на Тери, макар пародии, представят живота такъв, какъвто е. Е, налко по-забавен, но ако се замислим, ще видим , че не всичко е само смях......

затова благодаря за повода да си припомня очарователния му начин на писане.Поздрав!

моля,моля. Той умее винаги да ме разсмее :)

Прочетох го преди часове и ме разтърси и все за него си мисля.
За автора, слял се в образа на мушиците и нарисувал онази вечна битка между поколенията.
И ти благодаря за мъдроста на простите неща в живота!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

да, Тери наистина е уловил нещо голямо в нещо толкова малко, но го е описал така, че те кара да се замислиш:) Радвам се, че ти е допаднало. Поздрави:)

Велик е, наистина. Чел съм 3-4 негови книжки, но ще си намеря още. Естествено, най-ме кефят историите свързани със Смърт :-)))))))) Точно така трябва да се мисли за смъртта, а не да се страхуваме от нея.

"Жътварят" е точно такава - той е главният герой в нея, е, и професорите от Невидимия университет, но Смърт е основен. А аз най-обичам
Смърт на мишките ;) хахах Вещиците са велики, не знам дали ти е попадала такава книга. Ама наистина си намери - няма да сбъркаш ;)

Един виц по тоя повод..

Два ембриона си говорят в утробата. Единият вика на другия:
- Батка, според тебе има ли живот след раждането?
- Не знам, ама оттам още никой не се е върнал.

истина си е хахаха Мерси :) сладък виц! Поздрави :)